
Вера и Любовь
Православный портал. β-версия.
Книга Иова на церковнославянском. Глава 36
- Приложи́въ же є҆щѐ є҆лїꙋ́съ, речѐ:
- пожди́ ми ма́лѡ є҆щѐ, да тѧ̀ наꙋчꙋ̀: є҆ще́ бо ᲂу҆ менє̀ є҆́сть сло́во.
- Прїи́мъ хи́трость мою̀ ѿдале́ча, дѣ́лы же мои́ми пра́вєднаѧ рекꙋ̀ вои́стиннꙋ:
- и҆ не непра́вєдны глаго́лы без̾ пра́вды ᲂу҆разꙋмѣ́еши.
- Ви́ждь же, ꙗ҆́кѡ гдⷭ҇ь не ѿри́нетъ неѕло́бивагѡ:
- си́ленъ крѣ́постїю сердца̀ нечести́выхъ не ѡ҆живи́тъ и҆ сꙋ́дъ ни́щымъ да́стъ,
- не ѿи́метъ ѿ правди́вагѡ ѻ҆че́съ свои́хъ, и҆ со цари̑ на престо́лѣ посади́тъ и҆̀хъ на побѣ́дꙋ, и҆ вознесꙋ́тсѧ.
- Свѧ́заннїи въ рꙋчны́хъ ᲂу҆́захъ ꙗ҆́ти бꙋ́дꙋтъ ᲂу҆́жами нищеты̀,
- и҆ возвѣсти́тъ и҆̀мъ дѣла̀ и҆́хъ и҆ прегрѣше́нїе и҆́хъ, ꙗ҆́кѡ ᲂу҆крѣпѧ́тсѧ:
- но правди́ваго ᲂу҆слы́шитъ, и҆ речѐ, ꙗ҆́кѡ ѡ҆братѧ́тсѧ ѿ непра́вды. Иов. LVIII. 16
- А҆́ще ᲂу҆слы́шатъ и҆ порабо́таютъ, сконча́ютъ дни̑ своѧ̑ во благи́хъ и҆ лѣ̑та своѧ̑ въ благолѣ́потѣ:
- нечести́выхъ же не спасе́тъ, занѐ не хотѣ́ша позна́ти гдⷭ҇а и҆ зане́же ᲂу҆чи́ми не послꙋшли́ви бѣ́ша.
- И҆ лицемѣ́ри се́рдцемъ возмꙋтѧ́тъ ꙗ҆́рость: не возопїю́тъ, ꙗ҆́кѡ свѧза̀ и҆̀хъ:
- да ᲂу҆́мретъ ᲂу҆̀бо въ ю҆́ности дꙋша̀ и҆́хъ, житїе́ же и҆́хъ ᲂу҆ѧзвлѧ́емо а҆́гг҃лы,
- зане́же ѡ҆скорби́ша недꙋ́жна и҆ не́мощна, сꙋ́дъ же кро́ткихъ и҆зложи́тъ.
- Є҆ще́ же и҆сто́ргнꙋ тѧ̀ ѿ ᲂу҆́стъ вра́жїихъ: бе́здна, проли́тїе под̾ не́ю, и҆ сни́де трапе́за твоѧ̀ и҆спо́лнена тꙋ́ка.
- Не ѡ҆скꙋдѣ́етъ же ѿ пра́ведныхъ сꙋ́дъ:
- ꙗ҆́рость же на нечести̑выѧ бꙋ́детъ, нече́стїѧ ра́ди дарѡ́въ и҆́хъ, и҆̀хже прїима́хꙋ на непра́вдѣ. Притч. LVIII. 4
- Да не ᲂу҆клони́тъ тѧ̀ во́лею ᲂу҆́мъ ѿ мольбы̀ въ бѣдѣ̀ сꙋ́щихъ немощны́хъ и҆ всѣ́хъ содержа́щихъ крѣ́пость.
- Не привлецы̀ но́щи, є҆́же взы́ти лю́демъ вмѣ́стѡ и҆́хъ:
- но сохрани́сѧ, да не содѣ́еши ѕла̀: си́хъ бо ра́ди и҆з̾ѧ́тъ є҆сѝ ѿ нищеты̀.
- Сѐ, крѣ́пкїй ᲂу҆держи́тъ крѣ́постїю свое́ю: кто́ бо є҆́сть, ꙗ҆́коже то́й, си́ленъ;
- и҆ кто̀ є҆́сть и҆спытꙋ́ѧй дѣ́лъ є҆гѡ̀; и҆лѝ кто̀ рекі́й: содѣ́ѧ непра́вдꙋ;
- Помѧнѝ, ꙗ҆́кѡ вє́лїѧ дѣла̀ є҆гѡ̀ сꙋ́ть, и҆́миже владѣ́ша мꙋ́жїе.
- Всѧ́къ человѣ́къ ви́дитъ въ себѣ̀, є҆ли́цы ᲂу҆ѧзвлѧ́еми сꙋ́ть человѣ́цы.
- Сѐ, крѣ́пкїй вели́кїй, и҆ не ᲂу҆вѣ́мы: число̀ лѣ́тъ є҆гѡ̀ безконе́чное: Дан. LVIII. 26
- и҆зочтє́нны же є҆мꙋ̀ сꙋ́ть ка̑пли дождє́вныѧ, и҆ и҆злїю́тсѧ дожде́мъ во ѡ҆́блакъ:
- потекꙋ́тъ ѡ҆бетша̑нїѧ, ѡ҆сѣни́ша же ѡ҆́блацы над̾ премно́гими людьмѝ: вре́мѧ поста́ви скотꙋ̀, вѣ́дѧтъ же ло́жа чи́нъ. Ѡ҆ всѣ́хъ си́хъ не диви́тлитисѧ ᲂу҆́мъ, и҆ не и҆змѣнѧ́етлисѧ тѝ се́рдце ѿ тѣ́ла;
- И҆ а҆́ще ᲂу҆разꙋмѣ́етъ просте́ртїе ѡ҆́блака, ра́венство ски́нїи є҆гѡ̀: Притч. LVIII. 28
- сѐ, простира́етъ на ню̀ свѣ́тъ и҆ корє́нїѧ морска̑ѧ покры̀:
- тѣ́ми бо сꙋ́дитъ лю́демъ, да́стъ пи́щꙋ могꙋ́щемꙋ.
- На рꙋкꙋ̀ покры̀ свѣ́тъ и҆ заповѣ́да ѡ҆ не́мъ срѣта́ющемꙋ:
- возвѣсти́тъ ѡ҆ не́мъ дрꙋ́гꙋ своемꙋ̀ гдⷭ҇ь, стѧжа́нїе, и҆ ѡ҆ непра́вдѣ.
Нашли ошибку на сайте? Пожалуйста, помогите нам стать лучше! Выделите текст ошибки и нажмите Ctrl + Enter.
Также вы можете сообщить об ошибке, перейдя по ссылке: Сообщить об ошибке