и҆ не ꙗ҆́коже мѡѷсе́й полага́ше покрыва́ло на лицы̀ свое́мъ, за є҆́же не мощѝ взира́ти сынѡ́мъ і҆и҃лєвымъ на коне́цъ престаю́щагѡ.
Но ѡ҆слѣпи́шасѧ помышлє́нїѧ и҆́хъ: да́же бо до сегѡ̀ днѐ то́жде покрыва́ло во чте́нїи ве́тхагѡ завѣ́та пребыва́етъ не ѿкрове́но, занѐ ѡ҆ хрⷭ҇тѣ̀ престае́тъ.
Но да́же до дне́сь, внегда̀ чте́тсѧ мѡѷсе́й, покрыва́ло на се́рдцѣ и҆́хъ лежи́тъ:
внегда́ же ѡ҆братѧ́тсѧ ко гдⷭ҇ꙋ, взима́етсѧ покрыва́ло.
Гдⷭ҇ь же дх҃ъ є҆́сть: а҆ и҆дѣ́же дх҃ъ гдⷭ҇ень, тꙋ̀ свобо́да.